Съществуват множество причини, поради които така обичаният партньор би могъл изведнъж да загуби привлекателността си. Някои хора се боят да се впуснат в сериозни отношения поради страхът от загубата на своята автономия и да бъдат ограничавани. Други избягват интимните отношения поради прекомерния страх от изоставяне (страх от загуба на партньора). Вторият тип хора имат нужда от граници (външни и вътрешни), за да се предпазят. Тези граници често се поставят след като интимният им партньор ги допусне до себе си, а докато чувстват несгируност към него са склонни да изпитват силна любов и копнеж. От друга страна се страхуват да разкрият себе си и да се доверят на човека отсреща, тъй като според виждането им, той ще ги напусне. Отговорът на въпросът "Защо тези хора постъпват така?" всъщност е много прост - няма как да загубим нещо, което не ни принадлежи. Някои от хората, които избягват интимните връзки, от страх, се влюбват в лица, с които не е възможно да бъдат в сериозни отношения.
Не си достатъчно добър/добра за мен!
Причина за изстиването на отношенията би могла да бъде и отсъстващата толерантност към собствените ни слабости. Тук се появява въпросът какт липсата на толерантност към личните ни слабости би могла да изстуди отношенията ни или въобще да не се стигне до там. За тези хора, за които е от изключителна важност как са възприемани от околните много често правят всичко по силите си, за да създадат добро впечатление. Когато, обаче, съществува тази нужда, то и партньорът става част от имиджа им и той от своя страна трябва да повишава тяхното самочувстие. Щефани Щал определя този тип партньори като нарцистични и хората до тях са подложени на постоянни критики, тъй като ако не подпомагат повишаването на самочувствието им, то тяхната суета се засяга.
Нарцистичните партньори използват механизми за справяне с ниското им самочувствие, един от които е фокусирането върху чуждите недостатъци, като по този начин избягват самокритика, която биха приели тежко, ако бъде осъзната. Освен това умело проектират личното си чувство за малоценност върху човека до тях, който от своя страна започва да изпитва проектираните върху него чувства, а именно на незначителен и непълноценен.
От друга страна агресията, която нарцистичните половинки проявяват лежи на силната им обидчивост - те не могат да приемат критика, а когато има таква те често излизат извън равновесие.
Нарцистичните партньори много често отказват да бъдат връзка именно заради своя страх. Когато имат усещането, че човека до тях не изпитва достатъчно обич тяхната реакция е радикална, изразяваща се в деструктивен скандал и дори раздяла. Този тип личности много често имат чувството, че са били пренебрегнати, а след като са приключили дадени отношения, импулсивно след това са готови да се сближат отново с него.
Приемам те за даденост!
"Когато няма риба, и ракът е риба", това е принцип, който използват хората, които не понасят самотата. Те са готови да намерят партньор, който не им допода много, но това е по-доброто от това да бъдат сами. Тук следва да споменем и екстравертите и интровертите - екстравертите са тези, които са склонни да се охарактеризират с описаното, тъй като понасят по-трудно самотата, отколкото интровертите.
По-късно, когато е открит партньор, на преден план се появява въпросът, свързан с неговите недостатъци, а именно "Дали да не потърся нещо по-добро?". Как бихме могли да разберем дали се страхуваме от обвързването или просто това не е нашия човек - тук има две възможности:
Препоръчително е да си дадем сметка каква е реалната причина да сме в тези отношения. Какво ни е привлякло в партньора ни и как са ни повлияли собствените ни страхове?
Бихме могли да опитаме да си дадем обективна сметка дали тези недостатъци, в които сме се фиксирали са всъщност толкова големи, колкото ги усещаме.
Според Щал свръхприспособените хора имат тенденцията да потискат своите потребности и чувства. Поради тази причина голяма част от тях изпитват съмнения към партньора си (дали е подходящ, дали изобщо искат да бъдат с него) или просто са част от тези отношения, за да не се изправят срещу самотата. Потискането на чувствата води и до потискане на възможността да бъде взето решение в рамките на интимните отношения на тези хора.
Не мога да си тръгна!
Щефани Щал твърди, че за някои свръхспособни хора, партньорът трябва да бъде съвръшен и перфектен, за да поемат риска да бъдат с него във връзка. Тези хора често имат проблем с това да бъдат активни, но и равностойни участници в отношенията с партньора си. Те смятат, че нямат право да разочароват когото и да е било или пък да напуснат връзката, ако в последствие са установили, че това не е пралния човек за тях. Според Щал тези хора трудно взимат решението да бъдат в сериозни интимни отношения, а най-малките недостатъци, които диференцират в партньора си ги кара да приключат връзката или да не се съгласяват на такава. Този тип хора предпочитат неангажиращите отношения, но е възможно да срещнат идеалната си половинка, когато всъщност на преден план се появява тяхното чувство за малоценност. Те се охарактеризират с ниско самочувствие и живеят с убеждението, че не биха могли да задържат съвършен човек до себе си. В следствие на това често са част от нещастна връзка в режим "близост-дистанция", вярващи, че не могат и нямат право да напуснат партньора си (не рядко е съчетано и със страха от самота).
Нямам доверие на никого!
Липсата на доверие често е свързана с травма. Ранните травматични отношения се възприемат като предшественик за неочаквано и внезапно изтръпване към партньора. Чувствотоо на уязвимост в ранна детска възраст и бидейки жертви на психически и/или физически тормоз би могло да доведе до животозастрашаващо чувство при идеята за обвързване. При наличието на прекомерна близост тези хора се чувстват застрашени, тъй като се връщат към миналите си негативни преживявания. За да се справят с подобни ситуации, несъзнавано, задействат механизъм за справяне, който са си създали като деца, а именно да изключат всички свои чувства. Този механизъм Щефани Щал нарича рефлекс "да се правиш на умрял". В психологията това се нарича дисоциация - за да не страда, индивидът се научава да се разграничи от своите тяло и чувства.
Използвана литература:
Щефани Щал (2020), Всеки може да има успешна връзка. Златният път между близостта и свободата, И.К. Хермес.
Comments