5 мита, които си казваме, когато излизаме на срещи

Мит 1: За мен има само един човек.

Срещите за намиране на „единствения“ са изключително ограничаващи и често водят до голямо разочарование. Никога няма да има един перфектен човек, чиято любов е толкова силна, че отговаря на всяко изискване, лекува всичките ни рани и ни кара да искаме да изтрием всички приложения за запознанства. И оказването на този натиск върху романтична връзка, особено в началото, може да попречи на забавлението да се развие в нещо повече. Съвършенството е враг на доброто, особено в отношенията. Защо носим тези очаквания на потенциалните партньори, когато знаем, че и ние не сме перфектни? Вместо да търсите съвършенство, търсете потенциал. Големият потенциал е основен за смисления растеж и двойките трябва да растат и да се променят. Има разлика, както Джъстин Лемилър обяснява, между „отношения на съдбата“ и „отношения за развитие“. Взаимоотношенията, свързани с развитието, са тези, които преминават на приливи и отливи, управляват много проблеми в живота и израстват от тях. Връзките на съдбата – тези на съдбата и съвършенството и „единственият“ – често се разпадат, когато митологията за съвършената любов с „единствения“ се разкрие в пукнатините на нашите взаимоотношения.

Мит 2: В определен момент запознанството трябва да доведе до брак.

Имаше много хора, с които сме имали живот и за известно време може би сме имали. Но хората, които обичаме, не са непременно същите хора, с които можем да изградим семеен живот. Житейските истории не са същите като любовните истории. Това е различен набор от съставки, различни стремежи. Можем да имаме невероятна романтична интерлюдия за няколко месеца, напълно откъснати от нашата реалност, и това може да бъде перфектна, красива любов. Но няма нищо общо със сложното скеле, което поддържа съвместния живот. Разглеждането на брака като крайна цел на романтичната връзка намалява сложен набор от нужди и го превръща в социална конструкция, която не обслужва всеки тип връзка, която можем да имаме. Какво би се случило, ако целта ни във всяка предишна връзка беше да се оженим/омъжим? Вероятно щяхме да задушим връзката или да се окажем в нещастен брак. Взаимоотношенията отговарят на много човешки нужди, но много малко от тях могат да задоволят всички наши нужди. Бракът може да бъде страхотен, разбира се, и искането за обвързване и изключителност е нормална част от много връзки, но не забравяйте: поставянето на пръстен не прави автоматично двама души по-съвместими като партньори в живота.

Мит 3: Все още не съм намерил подходящия човек.

За тези от нас, които прескачат от връзка в връзка, понякога се появява модел. Преследваме нова връзка за няколко месеца, докато сме в режим на съблазняване, а след това се оказваме отегчени, незаинтересовани, разочаровани и търсим следващия човек, който да дойде. Защо? Дали защото „все още не сме намерили точния човек“ или защото все още не сме запознати със собствения си стил на привързаност? Любовта, желанието, връзката - всички неща, които ни карат да искаме да останем и да отидем по-дълбоко с някого - не са предизвикани от друг човек. Те са съвместно създадени. Вместо да питате дали сме намерили правилния човек, научете какво би било да бъдем във връзка, в която и двамата партньори са взаимно заинтересовани да бъдат добри един за друг. Отговорността на другия не е само да ни ухажва, да поддържа вниманието ни, да ни лекува и да ни помага да растем. Любовта може да направи много неща, но не може да направи всичко, както и нашите партньори. Любовта е глагол, а не постоянно състояние на ентусиазъм - и е необходимо всеки във връзката да я поддържа и развива.

Мит 4: Ако се старая повече с човека, от когото се интересувам, в крайна сметка той ще ми обърне внимание.

Има моменти, когато трябва да покажем на човека, с когото излизаме, колко дълбоки чувства изпитваме към него и има моменти, когато трябва да спрем. Когато се мъчим да разберем кое какво е, би могло да ни помогне да се запитаме: Опитвам ли се да докажа колко много ми пука за този човек, защото той се съмнява? Защото има нужда от тласък, за да осъзнае какво имаме заедно? Или се боря със собственото си чувство на отхвърляне? Това за нашата връзка ли е или за мен? Мога ли да се справя насаме с това непоносимо отхвърляне или чувствам, че имам право на още един шанс? Ако е така, защо? Имаме склонност да реагираме на раздяла, като се хващаме още по-здраво за човека отсреща, дори когато виждаме, че поведението ни не дава желания резултат. Има много причини, поради които някой, с когото сме чувствали, че имаме дълбока връзка, да изглежда необяснимо да се изплъзне от нас. Но има разлика между това да се стараеш повече и да се самодеградираш. И никаква самодеградация няма да провокира истинското чувство на любов у друг човек. Съвременната любов и желание са свързани със свободната воля. Не можем да накараме хората да ни обичат. Можем да поканим любовта на друг. Можем да се държим по начини, които приканват хората да ни оценят, да осъзнаят красотата на това, което споделяме, и да оставим чувството на любов вътре да расте от проблясък до пламък. Ако човекът, който харесваме, не се интересува, трябва да му позволим да ни изгуби.

Мит 5: Никога няма да обичам отново.

„Проучванията на мозъка показват, че оттеглянето на романтичната любов активира същите механизми в нашия мозък, които се активират, когато зависимите се оттеглят от вещества като кокаин или опиоиди“, споделя Гай Уинч в своя TED Talk. „Сърцето на почти всеки от нас ще бъде разбито". Това е преживяване, което може да ни накара никога да не искаме да опитаме отново, но това е гласът на разбито сърце. Той удобно подчертава добрите части и пренебрегва недостатъците. Да бъдем реалисти със себе си по отношение на недостатъците обаче може да ни помогне да се излекуваме и да определим какво искаме в бъдещите взаимоотношения. Човекът, който разби сърцето ни, не беше „единственият“ – не само защото концепцията за „единственият“ е погрешна, но защото има много хора, които можем да обичаме и които ще ни обичат. Отнема време, за да се излекува, но любовта не е ограничен ресурс. Бонус: ако и когато намерим партньор, който ни накара да повярваме отново в любовта - ще бъдем благодарни, че другите не са успели.

Превод от английски: 5 Myths We Tell Ourselves When We’re Dating, Esther Perel & Mary Alice Miller