доц. д-р Милена Мутафчиева е завършила бакалавърска програма по психология и магистърска програма „Психология на развитието, образованието и културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2007 защитава дисертация в областта на Психология на развитието пред международна комисия, а през 2009 г. защитава дисертация пред комисия на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет. От 18 години е преподавател в департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет. Специализирала е в Католическия университет в Неймеген, Холадния. Участвала е като експерт в множество национални и международни проекти. Мутафчиева е един от авторите за стандартите за ранно детско развитие, скрининг тест за 3 годишни деца, разработени с подкрепата на Уницеф, България . От 2009 до 2015 г. е член на управителния съвет на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия, а от 2015 г. до 2017 г.е вицепрезидент на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации.
Как се зароди интересът към психологията у Вас?
- Интересът ми към психологията се зароди благодарение на страхотната учителка, която имах в гимназията в Пловдив. Тя беше много млада по това време, вдъхновяваща, можеше да ни разказва с часове интересни факти от психологията и никой от нас не се прозяваше по време на час. И така открих, че тази област много ми харесва.
Разкажете ни малко повече за Вас и работата Ви.
- Не знам какво да разкажа повече от формалното знание за кариерата ми. Основната ми работа е като преподавател в департамент „Когнитивна наука и психология“ на НБУ. Допълнително се занимавам с психотерапевтична работа с деца, възрастни, хора, преживели травма, както в индивидуален, така и в групов контекст. Обичам работата си, тя ми носи удовлетворение и смисъл, и разбира се нарцистичното удоволствие, че може би допринасям с нещо за света. Това ми помага да съм много упорита, отдадена и все още вдъхновена. Харесва ми, че работата ми не е еднообразна и ме среща с предизвикателства. Рутината и работата в офис не е за мен. Трябва ми тръпка. Харесва ми да работя със студентите си, с клиентите си, с международните и българските си обучителни групи, с хората преживели травма от Ивицата Газа, Сирия, Украйна и къде ли още не. Тези предизвикателства ми харесват и едновременно с това изтощават на моменти.
Коя е онази книга, която според Вас, всеки човек трябва да прочете?
- Не смея да твърдя, че има ЕДНА такава книга. Зависи от интересите на човека. Ако е една, сигурно трябва да е Библията, а аз самата не съм я прочела изцяло. Моята книга в ранната ми младост беше Споразумението на Елия Казан. Помагаше ми да се ориентирам в моите собствени емоции и лутания.
А коя е онази книга, която бихте препоръчали на своите колеги и студенти?
- Отново ми е трудно да отговоря. Няма една книга, има много книги и най-вече много статии. Това, което бих препоръчала на студентите си е да четат статии. Те отразяват най-съвременните постижения в нашата наука. Ако трябва да е книга, може би бих си избрала такава за етиката на професията ни. Това за мен е изключително важно и често пъти подценявано. Но не мога да се сетя и за конкретна книга за етиката на психолозите.
Ако пред Вас стои млад, туко що завършил, психолог какъв би бил Вашият съвет към него?
- Да знае, че ще отнеме време докато се докаже и започне да изкарва нормални пари с професията на психолог, но пък за сметка на това работата ни е интересна и удовлетворяваща. И да бъде професионално етичен. Да не се заема с работа, за която няма правомощия или квалификация. Да са самокритични и да търсят подкрепа, когато се затрудняват.
Какво би било посланието Ви към младите хора днес?
- Аз мисля, че младите хора днес ще успеят да се справят с нашите грешки от вчера. Смятам, че са по-непримирими от моето поколение и се надявам да направят планетата ни по-добро място за живеене.
Кое е онова, което Ви привлече към психодрамата като терапевтичен метод?
- Спонтанността и действието. И това, че не предполага интерпретации от страна на терапевта, а по-скоро фасилитиране на процеса на терапия.
Вие сте психодрама терапевт и обучител, бихте ли ни разказали най-важното за този метод?
- Ще отнеме време и място. По-добре е тези, които се интересуват да прочетат на уебсайта на център Когнитива или да потърсят публикации по въпроса. Смятам, че всеки терапевт трябва да открие метод, който му съответства на личността и ценностите. В противен случай ще му коства доста усилия да повярва и да бъде автентичен.
Какви смятате, че са основните трудности за родителите при отглеждането на съвременните деца?
- Това, че се стараят да обгрижват децата си прекалено много. Децата са много по-устойчиви и справящи се, отколкото възрастните предполагат и е добре да ги насърчаваме да са самостоятелни и да нe ги затрупваме с очакванията си. Самостоятелни съответно на възрастта им, разбира се.
Смятате ли, че постепенно детските играчки губят половия стереотип и се превръщат в неутрални? До каква степен все още съществува такова разделение?
- Разделението в играчките все още съществува, както и разделението между половете по принцип. Със сигурност това намалява с времето, но полово-ролевите стереотипи не са изчезнали и едва ли ще изчезнат скоро време.
С благодарност към доц. Мутафчиева за участието в интервюто, приносите към професията, личната мотивация и подкрепа!
Comments