гл. ас. д-р Кристина Гоцева-Българанова е групов и индивидуален психотерапевт за деца и възрастни. Преподавател е към департамент „Когнитивна наука и психология“ в НБУ. Има професионално участие в множество национални и международни проекти, свързани с детското развитие. От 15 години участва и ръководи научни проекти, които изследват мисленето на деца в предучилищна и училищна възраст. Членува в международната научно-излседователска организация CogSci Society и има национални и международни публикации свързани с детското развитие. Член е на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия, работи като обучител по психодрама и е посочена като национален супервизор в списъка на Дружеството на психолозите в Република България. Участвала е в множество национални и международни психодраматични събития.
Как се зароди интересът към психологията у Вас?
- Интересът ми към психологията винаги го е имало. Много, много отдавна (била съм 12-13 годишна) знаех с какво искам да се занимавам и просто го преследвах. Винаги съм се вълнувала от отношенията между хората, от това да си помагаме едни на други, да сме отворени за другите и това остана моят избор, от който никога не съм се отклонявала.
Разкажете ни малко повече за Вас и работата Ви.
- Аз съм майка на две деца, имам дъщеря и син. Групов и индивидуален психотерапевт съм за деца и възрастни. Работя с метода на психодрамата и също така съм обучител на хора, които искат да бъдат психотерапевти един ден. Освен това съм преподавател по психология в НБУ. Работата ми изисква много умения и усилия, голяма енергия, посвещаване и търпение, спокойствие, стабилност, които аз самата съм развивала в себе си дълго време преди да започна да практикувам.
Коя е онази книга, която според Вас, всеки човек трябва да прочете?
- Всяка книга е такава, за всяка книга има време и момент и от всяка книга можем да си вземем нещо. За мен книгите и хората имат особена връзка, която е много специфична за всеки.
А коя е онази книга, която бихте препоръчали на своите колеги и студенти?
- О много са! В нашата професия четенето на професионална литература е абсолютно задължително. На прима виста се сещам за „Да се учим от пациента” на Кейсмънт, „Синдромът на предците” на Шютценбергер и, разбира се, всичко от любимия ми Ялом. :)
Ако пред Вас стои млад, туко що завършил, психолог какъв би бил Вашият съвет към него?
- „Най-трудното тепърва предстои, но всяка крачка си заслужава и има смисъл!”
Какво би било посланието Ви към младите хора днес?
- Труден въпрос... Може би по-често да се питат „какво искам?”, вместо „какво трябва?”.
Кое е онова, което Ви привлече към психодрамата като терапевтичен метод?
- Ще се смеете много на отговора ми, но всъщност беше съвършената случайност. :) В началото започнах да се занимавам с психодрама в абсолютно незнание, но след това силата й ме привлече. Психодраматичният метод е изключително мощен и наистина много импонира на същността ми, което за един терапевт е много важно.
Смятате ли, че в последните години случаите на постнатална депресия при майките зачестяват? Възможно ли е това да се дължи на големия поток от информация, с която се заливат бременните жени?
- Тук трябва да се изкажат специалистите в областта. Аз само мога да кажа, че последните две години с пандемията като цяло депресивните и тревожни състояния доста зачестиха.
Днес социалните мрежи, за голяма част от населението, са неизменна част от ежедневието. Кога смятате, че е адекватно родителят да позволи на детето да създаде свой профил?
- Ами не знам... Има много индивидуални различия в разбиранията и потребностите, в това какви цели обслужват подобни профили. Изключително дълга тема с много трудности за поставяне на граници. Краткият ми отговор е, че е добре да се изчака поне до юношеския период.
Какво според Вас лежи в основата на тревожността при съвременните деца?
- Тревожността на родителите им. :) Плюс времето прекарано пред екраните и все по-малкото истинска игра навън.
Comments