"Говори с Георги Добрев": Разговор с гл. ас. д-р Иво Попиванов

гл. ас. д-р Иво Попиванов е завършил бакалавърска програма по психология и магистърска програма по Когнитивна наука в Нов български университет. През 2012г. придобива квалификацията психодрама-асистент към Института за психодраматични практики “Хирон”. През 2018г. завършва обучението си за групова психодрама с деца, като в момента предстои да се дипломира като психодрама-терапевт за деца към Център “Когнитива” и немския институт за психодрама “Szenen”. Има опит като водещ на терапевтични групи за деца между 6 и 12 години.

Иво Попиванов има докторска степен по неврофизиология от KU Leuven, Белгия (2015г.), както и е придобил квалификация по клинична невропсихология към Медицински университет, София (2018г). В момента работи като щатен преподавател към Департамент “Когнитивна наука и психология” в Нов български университет и като невропсихолог към Диагностично-консултативния център на Александровска болница.

Има множество научни публикации, национални и международни участия в проекти и конференции.

Как се зароди интересът към психологията у Вас?

- Първият ми по-сериозен сблъсък с науката психология беше в гимназията в девети клас. Преподаваше ни д-р Иван Игов, който и до днес е голям авторитет в българската училищна и организационна психология. Освен основните психологически теории, говорехме много за себе си, за това как се чувстваме и някак почти веднага допълнителният ми интерес към психологията се зароди.

Разкажете ни малко повече за Вас и работата Ви.

- Аз съм психолог, който е завършил докторска степен по неврофизиология. Основната ми работа е като асистент в Нов български университет, където преподавам курсове по биологична психология и невропсихлогия. Допълнително работя и като клиничен невропсихолог и се занимавам с диагностициране на хора с деменция. Занимавам се и с групова психодрама за деца и юноши.

Коя е онази книга, която според Вас, всеки човек трябва да прочете?

- Бих казал, че това е сложен въпрос, тъй като едва ли само една е книгата която всеки трябва да прочете. Според мен е важно да четем литературата, която пасва на настроението и потребностите ни в момента. По този начин въздействието от прочетеното е най-силен.

А коя е онази книга, която бихте препоръчали на своите колеги и студенти?

- Без да се замисля това е „Начин да бъдеш“ на Карл Роджърс. Мисля, че това е четивото, което всеки психолог трябва да познава.

Ако пред Вас стои млад, туко що завършил, психолог какъв би бил Вашият съвет към него?

- Не съм почитател на стандартните съвети, но ако трябва да кажа нещо общо, то би било в духа на това, да не се притесняват да пробват практическата работа в различни области. Истината е, че академичното образование ни дава основа, но истински се научаваме, когато сме въвлечени в практическа работа. Тогава лека полека добиваме и самочувствието, че можем да бъдем полезни.

Преминали сте психодраматично обучение, бихте ли ни разказали за преживяванията си и интересът Ви към този тип психотерапевтичен метод?

- Така е, наистина съм преминал няколко обучения по психодрама, които започнаха още докато бях студент с около 200 часа личен опит. Смятам, че посещаването на терапевтична, а след това и на обучителна група по психодрама ми даде много по отношение на личностното развитие и откриването на спонтанността. Интересно е, че когато започвах да посещавам групите по психодрама, бях много мотивиран да се реализирам като терапевт. По-късно интересът ми се измести и някак това остана на заден план. Наскоро преоткрих психодрамата като метод за работа с деца – особено в групов контекст. Преминах специализирано обучение за психодрама-терапевт за деца и имам малък опит в тази посока под супервизия.

Кой е онзи научен факт за човешкия мозък, който според Вас повечето хора не знаят, но е важно да имат предвид?

- Според мен има няколко мита за мозъка, които са доста популярни без да са съвсем точни. Един от тях е, че мозъкът ни работи само с 10% от капацитета си. Истината е, че през цялото време (дори и когато спим или мързелуваме) мозъкът ни е изключително активен. Хубавото е, че той има неограничени възможности за развитие, така че колкото повече го упражняваме, толкова и повече ще се развива той. Тук мога да спомена и друг мит, който гласи, че се раждаме с определен брой неврони, който непрекъснато спада през житова ни. Истината е, че нови неврони се раждат и се специализират през целия ни живот. Т.нар. неврогенеза е най-силна в хипокампа, който представлява основна структура, свързана с ученето и паметта. Колкото повече нови неща учим през живота си, толко повече тази структура нараства и се развива.

Какви са най-честите заболявания, с който се срещате в практиката си като клиничен невропсихолог? А какви са най-честите заболявания сред младите хора?

- Профилът ми на работа е такъв, че се срещам с хора, които усещат, че започват да забравят или се объркват. Много често това са и първите симптоми на невродегенеративни заболявания, които довеждат до деменция. Безспорно най-честото такова заболяване е болестта на Алцхаймер, но съществуват множество други невродегенеративни заболявания, които също могат да причинят деменция. Съвременният подход за диагностика включва интердисциплинарен подход и винаги включва колаборацията между невролог (като водещ специалист), невропсихолог, неврорадиолог и психиатър.

Бихте ли ни разказали какви са първите симптоми при деменциите и каква е честотата на заболяването в България?

- Много често първите симптоми са нарушения на краткосрочната памет, обърканост и трудност при организацията на ежедневните дейности. Важно е да се отбележи, че при някои нетипични форми на деменциите първите признаци може да са и промени в афекта и поведението или пък езикови нарушения. Тези нетипични форми обикновено се появяват в по-млада възраст (под 65г.) и прогресират по-бързо.

Провели сте редица изследвания свързани с възприемането на човешки лица. Бихте ли споделили с нас в абстракт заключенията, до които сте достигнали?

- Така е. Интересът ми към зрителното възприятие и по-специално към възприятнието на лицето се зароди още в годините, когато се обучавах в бакалавърската програма по психология. Провеждал съм редица изследвания, свързани с физическите параметри на лицето, които го правят привлекателно, като най-вече съм се спирал на усреднеността на чертите и симетрията, които се оказват важни предиктори на привлекателността. По време на докторантурата интересът ми се разшри и към зрителното възприятние на тялото и неговите части. Чрез поредица от изследвания – които все още продължават – показваме, че в мозъка на приматите (вкл. и при човека) има специфични области в слепоочния дял, които разпознават тялото и неговите части и реагират на различни пози на тялото.

С благодарност към гл. ас. д-р Иво Попиванов за участието в интервюто и приносите към професията!