В тази статия ще разгледаме емоция, която е по-близко до всички нас. Емоция, която се подплътява от привързаност и в повечето случаи свързана с положителни чувства - това е любовта. За да не се намесваме с клишетата ще се разходим по рамката им, говорейки за влюбеният мозък.
Повечето от Вас ще се запитат какво общо има мозъка с любовта и ще сметнат, че те нямат никаква връзка, но уви това не е така.
Във всички етапи от емоционалния ни живот, като влюбването и привързаността, са замесени много мозъчни процеси. Не бихме могли да кажем, че има човек, който да помни внезапните любовни пориви и да е способен да определи избора на партньор като добре премислено действие или съзнателен ход.
Всеки един от нас поне веднъж в живота си е усещал любов от пръв поглед. Любовта от пръв поглед може да бъде случаен минувач, човекът на съседната маса, колега от работата и дори новия съсед. Тя просто се случва и според Дик Сваб бихме могли да я определим като чиста биология, която е съпроводена от бурни телесни реакции като сърцебиене, инсомния и потене, емоционална принадлежност, обсесивно мислене за обекта на любовта от пръв поглед и прилив на енергия. По същия начин разсъждава и Платон, който определя сексуалният импулс като четвърта душевна форма, намираща се под пъпа. Той дефинира тази душевна форма като “напълно ирационална душа, нетърпяща дисциплина”.
В основата на избора на партньор стои, разбира се, влюбването - не прекарваме живота и времето си с хора, към които не сме привързани и нямаме емоционална връзка с тях, не ги обичаме.
Да се върнем малко по-назад, в онзи момент, в който настъпва разтърсващото влюбване. През този етап, когато цялата ни енергия и внимание са насочени върху конкретния човек, важна роля оказват структурите в мозъка, които се намират дълбоко в него и направляват подсъзнателните ни процеси. Пример за такава структура е мезолимбичната система, наричана още “положителна система за възнаграждения”. Освен във влюбването, тя участва и във всичко друго доставящо ни удоволствие, съответно е активна и отговорна за пристрастяванията. Това от своя страна обяснява и признаците на абстиненция при приключването на дълготрайна връзка. Както вече се досещате тази система насочва усилията си към спечелване на някаква награда, в случая - партньор.
Във връзка с мезолимбичната система и нейната активация има проведен експеримент, който се осъществява посредством наблюдение чрез ЕЕГ (ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМА) на влюбени отскоро хора. Те виждат снимка на техния любим и в следствие на това се отчита активация именно на тази структура в мозъка, която създава усещане за радост посредством допамин.
Относно избора, който правим за нашия партньор се намесва отново мезолимбичната система, диктувайки ни кой е “правилният” човек и препраща желанията ни към “точния” за дадения момент партньор. Уви, мозъчната ни кора поема контрола чак когато влюбването отшуми. За жалост префронталният ни кортекс, който планира, мери и преценява, и може да ни помогне да вземем друго съзнателно и добре обмислено решение влиза в употреба малко по-късно. Затова, родители, не питайте децата си къде са били главите и мозъците им когато са се влюбва ли.
Не трябва да се обвиняваме, че някоя наша връзка не се е развила по начина, по който ни се е искало. Биологично предразположени сме да използваме мозъчните си структури свързани с преценката малко по-късно, отколкото бихме желали.
Както е казал американският сатирик Амброуз Биърс, “Любовта е временна лудост, която се лекува с брак”.
Използвана литература: “Ние сме нашият мозък, от утробата до Алцхаймер”, Дик Сваб, ИК “Колибри”, 2018.