Моралният тормоз на работното място

Моралният тормоз на работното място е разрушително явление, разгледано за пръв път от Хайнц Лейман (1990), който нарича "mobbing" (мобинг). Поради последиците, които носи, голяма част от изследователите насочват вниманието си към този проблем и днес се разглежда глобално в множество изследвания. От друга страна съвременните изследвания показват, че моралният тормоз се свързва със суцидни (самоубийствени) опити и идеи, желание за напускане от работата, посттравматично стресово разстройство и депресия. Мобингът е признат за сериозен проблем в организационната среда.

В доклад на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (2010) съобщават, че в последно време различни институции проявяват повече интерес и загриженост към насилието на работното място. От друга страна Европейската обсерватория за риск информира за повишени рискове от насили на работното място и дефинира тормоза като психосоциални рискове с голямо значение за безопасността и здравето при работа.

Европейски изследвания на условията на труд предоставят информация, че нивата на тормоз сред служителите са се увеличили за периода от 1995 до 2005 г. Също така обръщат голямо внимание на информираността и културните норми на изследваните държави и организации, отдавайки голямо значение на този фактор поради свързаността му с превантивните мерки, които компаниите предприемат. В доклад на Европейският парламент, мобингът и сексуалният тормоз се разглеждат като най-разпространениет форми на дискриминация и деморализиращо насилие, оказващо влияние върху жертвата, но и върху нейното семейство.

Моралният тормоз представлява сложно явление, изразяващо се във враждебно, нежелано, многократно поведение, което от своя страна би могло да има пагубен ефект върху живота; определена форма на целенасочена агресия която се характеризира с несъответствие между властта в ролите на жертвата/ите и извършителя/ите и се възприема като травматично събитие, тежък социален дистрес, води до неудовлетворение от работата, психосоматични и здравни проблеми, както и психологически дистрес.

Едно от може би най-важните разграничения за моралния тормоз на работното място е това, че той е несексуален тормоз и има за цел да отстрани набелязания служител. Смята се, че служителите, които са били подложени на морален тормоз са били жертви на враждебно поведение, постоянни критики към труда им, заплахи, физическо насилие, загуба на профеионална репутация, унижения, деградация, обезценяване, дискредитиране, изгонване от работното място с множество придружаващи фактори (кариерни, финансови, здравни, психосоциални и други), намалена отдаденост на работния процес, неудовлетвореност от работата и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Според редица автори за морален тормоз на работното място биха могли да се определят всички последователни действия, които имат за цел да нарушат спокойствието ви, да накарнят личността и самочувствието ви, да пречат на работния ви процес и да доведат до проблеми от страна на ръководството. Много често от страна на насилниците се използват шеги, които прерастват в конфликт. Тези шеги не са последвани от извинение и това е ключов елемент за разграничаването на моралния тормоз от останалите поведения.

Да се осъзнае и да се назове подобен проблем отнема време и усилия от страна на жертвата, а да се потърси помощ и подкрепа е още по-трудно. Нека не забравяме да се грижим за себе си, защото никой друг няма да направи това вместо нас, а както видяхме по-горе - последиците от това явление са сериозни и тежки.

Използвана литература:

1. Coyne, I., Seigne, E., & Randall, P. (2000)a. Predicting workplace victim status from personality. European Journal of Work and Organizational Psychology, 9, 335–349, цит. по Lind, K., Glasø, L., Pallesen, S., & Einarsen, S. (2009). Personality profiles among targets and nontargets of workplace bullying. European Psychologist, 14(3), 231.

2. Di Martino, V., Hoel, H., & Cooper, C. (2003). Preventing violence and harassment in the workplace, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, Dublin, цит. по Hillard, J. R. (2009). Workplace mobbing: Are they really out to get your patient. Current Psychiatry, 8(4), 45-51.

3. Dobry, Y., Braquehais, M. D., & Sher, L. (2013). Bullying, psychiatric pathology and suicidal behavior. International journal of adolescent medicine and health, 25(3), 295-299.

4.Duffy, M., & Sperry, L. (2007). Workplace mobbing: Individual and family health consequences. The Family Journal, 15(4), 398-404.

5. Einarsen, S., & Skogstad, A. (1996). Bullying at work: Epidemiological findings in public and private organizations. European journal of work and organizational psychology, 5(2), 185-201.

6. Einarsen, S., Hoel, H., & Notelaers, G. (2009). Measuring exposure to bullying and harassment at work: Validity, factor structure and psychometric properties of the Negative Acts Questionnaire-Revised. Work & stress, 23(1), 24-44.

7. European Agency for Safety and Health at Work (2010), European risk observation report: Workplace violence and harassment: a European picture, 9-26.)

8. European Parliament (2018), Report: Committee on Women’s Rights and Gender Equality, 17-18.

9. Hillard, J. R. (2009). Workplace mobbing: Are they really out to get your patient. Current Psychiatry, 8(4), 45-51.

10. Kivimäki, M., Virtanen, M., Vartia, M., Elovainio, M., Vahtera, J., & Keltikangas-Järvinen, L. (2003). Workplace bullying and the risk of cardiovascular disease and depression. Occupational and environmental medicine, 60(10), 779-783.

11. Leymann, H. (1990). Mobbing and psychological terror at workplaces. Violence and victims, 5(2), 119-126.

12. Mayhew, C., McCarthy, P., Chappell, D., Quinlan, M., Barker, M., & Sheehan, M. (2004). Measuring the extent of impact from occupational violence and bullying on traumatised workers. Employee Responsibilities and Rights Journal, 16(3), 117-134.

13. Nielsen, M. B., Nielsen, G. H., Notelaers, G., & Einarsen, S. (2015). Workplace bullying and suicidal ideation: A 3-wave longitudinal Norwegian study. American journal of public health, 105(11), e23-e28.

14. Olweus, D. (2003). A profile of bullying at school. Educational leadership, 60(6), 12-17., цит. по Mayhew, C., McCarthy, P., Chappell, D., Quinlan, M., Barker, M., & Sheehan, M. (2004). Measuring the extent of impact from occupational violence and bullying on traumatised workers. Employee Responsibilities and Rights Journal, 16(3), 117-134.

15. Rodríguez-Muñoz, A., Baillien, E., De Witte, H., Moreno-Jimenez, B., & Pastor, J. C. (2009). Cross-lagged relationships between workplace bullying, job satisfaction and engagement: Two longitudinal studies. Work & Stress, 23(3), 225-243.

16. Wilson, C. B. (1991). US businesses suffer from workplace trauma. Personnel Journal.

17. Zapf, D., & Einarsen, S. (2003). Individual antecedents of bullying: Victims and perpetrators. Bullying and emotional abuse in the workplace: International perspectives in research and practice, 165-184.