Психолозите предлагат стратегии за обсъждане на конфликта по подходящи за възрастта начини с деца и тийнейджъри.
Украинците се бият храбро срещу руската армия, но с войната идва и несигурността. Повече от милион бежанци са избягали от страната от началото на инвазията и всеки ден носи нови съобщения за насилствени атаки по въздух, суша и море.
Точно както много възрастни в САЩ – дори тези без лична връзка с Украйна – усещат стреса от войната отдалеч, децата и тийнейджърите също изпитват страх, разочарование и безпомощност.
Родителите трябва да слушат и да бъдат на разположение, за да говорят, да уверят децата, че са в безопасност и да насърчават за състрадание към засегнатите от войната, каза д-р Ан Мастен, психолог и професор в Института за развитие на детето към Университета на Минесота. Те също така трябва да уведомят децата, че всичко е наред, ако се чувстват тъжни, притеснени или уплашени.
„Притеснението за войната не е лошо – това означава, че детето има съпричастност“, каза психологът д-р Мери Алворд. „Докато е насочено към действие и не е затворено, притеснението може дори да бъде продуктивно.“
Но с по-малко житейски опит и независимост от възрастните, младите хора се нуждаят от помощ, за да се ориентират в новините за кризата. Психолозите предлагат съвети как да помогнат на децата да управляват страховете и притесненията си, от предучилищна възраст до тийнейджърските години.
Първо обработете емоциите си
„Децата улавят сигнали за това как да се чувстват въз основа на емоционалния тон на разговорите с родителите си“, споделя клиничния психолог д-р Доун Хюбнър.
Ако се чувствате стресирани, тъжни или ядосани, най-добре е да преодолеете тези чувства, за да можете да говорите спокойно с детето си. Родителите трябва да са наясно, че дори кърмачетата, малките деца и децата в предучилищна възраст могат да усетят безпокойството в членовете на семейството си, казва Мастен, така че родителите също трябва да внимават с разговорите с възрастни, които децата могат да чуят.
Очаквайте въпроси и бъдете проактивни
Преди да говорите с детето си, подгответе се за въпроси, които те могат да зададат, които ще зависят както от възрастта на детето ви, така и от неговата индивидуална чувствителност, смята Мастен. Например, малко дете може да се чуди дали техните родители или приятели могат да бъдат наранени, докато тийнейджър може да иска да протестира или да се чуди дали ще има ядрена война. Неотдавнашният житейски опит също има значение - дете, което вече скърби за загубата на любим човек, може да почувства повишен стрес.
Родителите трябва да се чувстват уверени, започвайки разговори за войната, ако детето вече не го е направило.
„Понякога родителите предполагат, че ако децата им не говорят за подобни събития, те не знаят за тях“, казва Хюбнер. "Но това често е погрешно предположение."
Когато говорите с деца в начално училище или по-малки, започнете, като попитате какво са чули, например: „Чудя се дали сте чували, че войната е започнала по целия свят“, като подчертавате, че конфликтът е далеч, но използвайки точни термини, като „война“.
За по-големи деца и тийнейджъри, помислете да попитате какво казват техните приятели за войната и как се чувстват за нея. Това помага да се изпрати съобщението, че семейството ви говори открито за предизвикателствата на живота, казва Хюбнер.
Споделете информация и кажете на децата, че са в безопасност
Дайте на децата основна, подходяща за възрастта информация за войната и говорете заедно за безопасността. За децата в предучилищна възраст разговорите трябва да бъдат конкретни и с малко подробности, казва Алворд. Кажете неща като: „Хората в Украйна събират храна, намират подслон и си помагат.“
За децата от началното училище са подходящи повече подробности, смята тя, например: „Хората напускат домовете си, за да намерят бомбоубежища и безопасни места и зависят един от друг за подкрепа.“
Децата често се чудят как ще им се отразят тези събития. Уверете детето си, че войната се случва в различна част на света /далеч от тук и че е в безопасност.
В средното училище децата започват да се разграничават от родителите си и да изразяват собствените си идеи. „Това е добра възможност за по-задълбочени разговори по глобални проблеми, безопасността в медиите и как да получите достъп до надеждни източници на информация“, казва Мастен.
До гимназията тийнейджърите са достатъчно големи, за да разберат смъртоносните последици от войната. Те също така стават умели в възприемането на перспектива, каза Мастен, така че може да искат да обсъдят чувствата около други деца на тяхната възраст, които бягат от домовете си, взимат оръжие или се тревожат, че ще умрат.
Обсъдете как войната засяга семейството ви
За семействата, пряко засегнати от войната, включително някои военни семейства и тези с роднини, живеещи в Украйна, разговорите ще се развиват по различен начин. Мастен препоръчва да общувате за несигурността на ситуацията с нежна честност, например: „Правим каквото можем, за да разберем какво се случва, но все още не сме сигурни.“
„Винаги искате да внимавате да давате общи гаранции или уверения“, казва Хюбнер. „Децата може да искат да чуят това, но не звучи вярно, така че в крайна сметка не е полезно.“ С други думи, не казвайте: „Всичко ще бъде наред“. Кажете: „Ние поддържаме близък контакт. Нашите роднини предприемат стъпки, за да останат в безопасност."
Съсредоточете се върху помощниците
Подчертаването на това как хората подкрепят украинците може да накара децата да се чувстват по-сигурни, казва Хюбнер. "Това им напомня, че дори когато се случат страшни или лоши неща, винаги има хора, които пристъпват напред, за да помогнат."
Кажете на децата, че хуманитарни работници, доброволци и хора от нашето правителство и други правителства по света са заети да работят върху решение, за да опазят народа на Украйна.
Помогнете на децата да бъдат част от решението
„Много деца искат да помогнат – и е важно да им се осигурят начини да го направят по подходящ за възрастта начин“, каза Мастен.
За малките деца това може просто да включва рисуване на картини или писане на бележки за мира. Децата от началното училище могат да събират средства за реномирани благотворителни организации. Учениците от средните и гимназиалните класове могат да участват в мирна демонстрация на подкрепа за Украйна. Семействата могат също да се обединят, за да присъстват на местно бдение в Украйна или да изпратят пари на благотворителни организации. За да помогнете за осигуряването на храна, вода, консумативи и психологическа подкрепа на децата в Украйна, посетете UNICEF или Гласовете на Voices of Children.
„Превърнете проблемите в „какво мога да направя?““, казва Алворд. "Най-здравословното нещо, което помага на хората да се справят, е действието."
Наблюдавайте експозицията на медиите
За разлика от медийното отразяване на предишни войни, сега имаме постоянен, незабавен достъп до изображения и видеоклипове на насилие чрез социални медии и 24-часови новини. Изключете телевизора или сменете канала, когато малки деца са в стаята, за да избегнете излагането им на тревожни кадри, препоръчва Мастен.
Вероятно тийнейджърите се сблъскват с някои подобни изображения в социалните медии. Попитайте ги какво са видели и как се чувстват за това. Има ли нещо, за което биха искали повече информация? Помислете да гледате или четете отразяване на войната заедно с вашия тийнейджър. Това може да включва дискусия за това как да се разграничат надеждни източници на новини от дезинформация.
Потърсете външна подкрепа
Ако детето ви се нуждае от допълнителна помощ, свържете се с други възрастни, като училищни съветници, други родители или членове на семейството, за подкрепа. Достъп до ресурси, които могат да помогнат на детето ви да се саморегулира, като упражнения за дишане и мускулна релаксация, които можете да практикувате заедно.
И накрая, внимавайте за признаци, които могат да показват значителен стрес, като внезапни промени в навиците на съня или храненето, раздразнителност или загриженост за насилствени медии. В тези случаи помислете за търсене на подкрепа от вашия педиатър или детски психолог.
Превод от английски: Abrams, Z. (2022, March 7). Talking to kids about the war in Ukraine.
Comments